Костурът (Perca fluviatilis) е риба от семейство костурови. Той достига дължина до 40 см и тегло до около 2 кг. Костурът е разпространен в Европа и Азия. Рибата е широко разпространена в България в блата, езера, язовири и бавнотечащи реки. Хвърля напролет 200 000-300 000 хайверни зърна.Силно разпространен в Швеция, има данни за уловени екземпляри с тегло над 3 килограма и над 43 сантиметра дължина. Хищна риба, която се храни с малки рибки и безгръбначни.
Тялото на костура е скъсено, високо и странично сплескано. При по-едрите екземпляри тялото е по-налято отколкото при младите и се наблюдава характерна за вида гърбица. Тялото е покрито с люспи, които са ситни, твърди и трудно се отделят от дебелата му кожа.
Има големи оранжеви очи и голяма уста със ситни зъби, които са с изразен наклон на вътре, което му помага да захваща плячката си.
На гърба си костурът има две последователни гръбни перки с бодливи лъчи, служещи за защита от едрите хищни оитатели на водоема. За защита има шипове и на хрилните капаци и страничните перки. Първият лъч от първата гръбна перка е с остър и гол шип,който е изключително остър и е най видимия за разлика от другите които са по дребни и затъпени.
Женските екземпляри са отчетливо по-едри от мъжките с по продълговати глави и заоблени тела.
Обикновено костурите се придвижват в стада, съставени от близки по размер риби. Сред костурите се наблюдава канибализъм, когато се срещнат две стада с голяма разлика в размерите.Канибализъм се наблюдава и в случаите,когато водоемът обитаван от костура не съдържа достатъчно друг вид храна!
Европейския костур е отглеждан от векове, но само в екстензивни култури, като производството му представлява 2-5% в поликултура в шаранови басейни. Потенциалния пазар на костур възлиза на 5000-10000 тона за Европа. Като основен проблем за интензифицирането на производството се посочва малкото количество зарибител което се предлага, главно заради малките размери на личинките, чувствителността им и изискванията към живата храна. Канибализма също оказва съществено влияние върху оцеляемостта през ларвния и след ларвния период.
При повечето личинки на риби органогенезата не е приключила пер периода на излюпване при което продължава в личинковия период. Анатомията на храносмилателната система при възрастните риби се отличава от тази на личинките, и съответно активността на храносмилателните ензими е ниска, но повишаваща се с възрастта. При пъстървовите изглежда да имат развит стомах преди да преминат от ендогенно към екзогенно хранене. При костура през личинковия период няма развити стомах и храносмилателни жлези но техните храносмилателни органи се изменят при пълна метаморфоза.
Личинките на костура са с относително малки размери след излюпване (дължина около 5 мм, тегло 0,6 мг) в сравнение с големината на другите личинки на сладководни риби и големината на устата след излюпване (около 0,35 мм) съставлява лимитиращия фактор при поемането на първоначалната храна. Като допълнение можем и да кажем, че костура е хищник който се ориентира със зрението си за движението на жертвата си, а е установено, че при размери на личинката по-малко от 10 мм дължина има слабо развито зрение. Затова и поемането на жива храна е важно за по-нататъшното развитие на личинките.
Като начална храна за личинките се използва Artemia salina, малък зоопланктон а след достигане на определени размери на смесено хранене или изключително на изкуствен фураж (стартов фураж за личинки на пъстърва).
Използвана литература:
- Уикипедия- Костур
- Mareš J., Hillermann J., Kouril J., Kopp R. and Kalová M. EXPERIENCE WITH EUROPEAN PERCH (PERCA FLUVIATILIS L.) LARVAL REARING IN CONTROLLED CONDITIONS
