Българско сиво говедо

Сивото говедо е примитивна порода широко разпространена и използвана в нашата страна още от далечното минало. Формирането на това говедо по нашите земи е станало под влиянието на миграцията на различните народностни групи. Първоначално придвижващите се на север народи от Азия са довели със себе си по нашите земи одомашненото късорого говедо. В по-късни исторически времена навлизащите от север народи-славяни, татари, и др. довеждат със себе си дългорогото одомашнено говедо .Смесването на двата типа говеда е довело до формирането на Българското сиво говедо с преобладаване на дългорогите говеда. То има общ произход с останалите сиви степни говеда , Андалузкото , Романьола и др.

Цветът на космената покривка на сивото говедо е сив, като варира от светлосиво до сивкаво-зеленикаво. Някои животни са почти бели. Биците обикновено са по-тъмни. При тях космената покривка е по-тъмна на шията,плешките и около очите. Космите по края на ушите и китката на опашката са черни. Лигавиците и мукозите са черни. Телетата се раждат с кафяво-челвеникав цвят , като към 2-3 месеца стават сиво-черни и след това сиви.

По тип и телосложение Сивото говедо има характерните форми на работния тип говеда по-добре развит е предния пояс на тялото и по-слабо задният. Главата при кравите е средно голяма, често нежна, а при биците и воловете –едра, тежка и груба. Рогата на кравите са лирообразни или вилообразни и дълги. При биците са прави и дебели. Шията е средно дълга и замускулена с голям гердан. Крупата е сравнително дълга, но често тясна стреховидна и свлечена. Млечните признаци са слабо изявени. Вимето е малко, окосмено. В миналото основно отбора и подбора бил насочен към подобряване работоспособността на животните и здравата конституция ,а на второ място по-висока млечност и месодайни качества. Краката са средно дълги и дебели ,сухи, здрави и със здрави копита. Костната система е добре развита,здрава. Кожата е дебела и плътна. Тялото е средно замускулено. При угояване животните отлагат предимно тлъстини около вътрешните органи и подкожни. Месото е сухо с по-червен цвят.

В процеса на отглеждане на Сивото говедо са се оформили две отродия-Местно сиво говедо и Сиво искърско говедо.

Местното сиво говедо е по-дребно на ръст. То е било разпространено предимно в планинските и полупланинските райани и е използвано предимно за работа и задоволяване на нуждите от хранителни продукти-мляко и месо. През 1955 год. 57,1 % от говедата в страната са били от тази порода. Отглеждането на животните в миналото е било екстензивно,с една основна цел-отглеждане на здрави и издръжливи на работа животни. През по-голямата част на годината говедата са били на паша, а през зимата са изхранвани предимно с груби фуражи-слама и царевичак.Зърнени фуражи са получавали малко и в зависимост от възможностите на стопаните. Кравите са се отелвали през пролетта и телетата са прекарвали заедно с майките си на пасище до отбиването им .Това неравномерно хранене през годината е довело до някои характерни особености на животните. Те натрупват телесни резерви-подкожна тлъстина, която използват рационално през неблагоприятните периоди.

Височината при холката на кравите е 110-115 см, с жива маса 250-350 кг. Млечността на кравите е била ниска-800-900 кг. В по-късни периоди,след 1944, при подобрени условия на отглеждане и хранене, някои стада от породата са достигнали и средна млечност 1400-1500 кг.

Угоителната стособност на породата може да се сметне за добра. При угояване бичетата достигат 400 кг жива маса и средно дневен прираст от 980 гр на 15 месечна възраст. Месото е грубовлакнесто, но с добър вкус и аромат.

Ценните качества на местното сиво говедо са здравата конституция, осигуряваща му устойчивост при неблагоприятни условия на отглеждане, наследствено затвърдено дребноплодие. Подходяща е за промишлено кръстосване с месодайни породи, като майчина порода. Поради ясно изразения хетерозис, качествата на кръстоските не се различават от тези на месодайните породи. От друга страна животните са устойчиви и на някои заболявания и кожни кръвни паразити.

Сивото искърско говедо е създадено чрез отбор и подбор, а също и при подобрени условия на хранене и отглеждане в Северозападна България по долините на реките Искър, Вит, Осъм, Скът и Росица. От там то е разпространено и в други части на страната. Районът се отличава с по-богати почви и съответно по-добри фуражни условия. В далечното минало тук са се отглеждали едни от най-добрите работни волове, които са се ценели в цялата турска империя. Пренесените в последствие животни в Турция формират Турското сиво говедо известно под името Плевна.

Искърското говедо е по-едро и с по-висока продуктивност от местното сиво. Височината при холката на кравите е 120-124 см а живата маса 440-460 кг .Живата маса на биците е 600-700 кг. Телетата се раждат с жива маса 22-23 кг. Сивото говедо е къснозряло. Телетта имат бавен растеж и по-късно влизат в полова и стопанска зрелост.

През 1915 год.е създадено първото говедовъдно дружество в България. С това се поставят и основите на по-системна племенна работа с Искърското говедо.Усъвършенстването на породата дълги години е било насочено към създаването на говедо за нуждите на селското стопанство от работна сила и за задоволяване нуждите на домакинството от мляко и месо.

От 1926 год. са приети известни мерки за подобряване на Искърската порода, а от 1929 год. редовно, по специална наредба се е провеждал и контрол на млечната продуктивност. Годишно са контролирани 500-600 крави. Млечността на контролираните крави от породата е била 1800-2000 кг ,с 4,2-4,4 % мастни вещества. В отделни стада средната млечност е достигала 2600-2800 кг с 4,4-4,6 % масленост. Средната млечност на трета лактация на контролираните крави за периода 1946-1954 год. е била 2648,9 кг с 4,24 % мастни вещества. Рекордистката на породата е крава Милка 45, на трето теле достигнала 6280 кг мляко с 4,7 % м.в и 295 кг млечно масло.

Към момента от Българското сиво говедо като цяло са останли много малко животни, по-малко от 400 броя. Поради малкия брой трудно се поддържат и деференцират и животни от двете отродия.

При основаването на общата родословна книга за Българското сиво говедо се възприе смесената система. Родословните книги, водени от говедовъдните дружества, служат тук, до известна степен, като основа на общата родословна книга, макар че прегледът, оценката и прочие се извършват отделно при особено пунктирана система. Първоначално приетите в общата родословна книга животни трябва да имат непременно поне баща и майка известни и зарегистрирани в някоя дружествена родословна книга или заводска такава за кравите от държавните краварници.Приетите в общата родословна книга крави и бици се маркират на дясното ухо със специална кръгла жълта метална ушна марка и след извършването на преценката им се вписват в особени карти.За всяко прието животно се води отделна карта.

В един подготвителен регистър се приемат и животни с особено ценни качества, типични за породата, макар и да нямат известно произхождение. В общата родословна книга за Българското сиво говедо се приемат за сега животни от Искърския,Витския и Росицкия развъден регион,обхващащи околиите: Ореховска,Бялослатинска, Плевенска, Никополска, Луковитска, Ловченска и Севлиевска ,както и такива от държавните краварници за местно сиво говедо при заводите „Клементина”, край Плевен и „Кабиюк” край Шумен, при депата за мъжки разплодници в Пловдив и Стара Загора, при средните земеделски училища в Образов Чифлик и Садово, както и други държавни краварници за местно сиво говедо, които биха се открили.

Общата родословна книга за Българското сиво говедо се води в бюро за водене на общи родословни книги при Българското земеделско дружество в София, а сведенията за промените, които стават около приемът в книгата на животни, се дават от специални кореспонденти с помоща на специални отпечатани пощенски карти, за всеки отделен случай, за бързо и лесно попълване.

Данните за млечната продуктивност и %-та на мастните вещества в млякото се вземат от официалната контрола върху млечността, извършвана от назначените в Министерството на Земеделието за целта контрол асистенти. Обикновено и кореспонденската мрежа на общата родословна книга се комплектува между контрол-асистенския персонал.

Обикновено и кореспондентската мрежа на общата родословна книга се комплектова измежду контрол-асистентския състав.Това щастливо съчетание на дейността на държавата в лицето на МЗ и тази на Българското Земеделско Дружество дава отлични резултати.

Контролата върху млечността се ръководи и инспектира от Областните директори по скотовъдство в Кнежа, Плевен и Севлиево, а събирането на останалите развъдни данни-от завеждащия общата родословна книга и персонала на бюрото за водене на общи родословни книги, които инспектират едновременно и дружествените родословни книги.

По такъв начин се гарантира автентичността на внесените в общата родословна книга данни, както и редовното водене на дружествените родословни книги. На по-ценните от регистрираните в общата родословна книга крави и бици се прави фотографска снимка, която се публикува, за да се регистрират още по-ясно и нагледно достойнствата на даденото животно и , което е най-важното, за да могат да се правят сравнения между зарегистрираните животни и тяхното потомство в ред генерации.

В настоящия първи том се съдържат всичко 134 животни от които 40 в редовната обща родословна книга и 94 в подготвителния регистър, които се разпределят по региони както следва:

Пунктирана система по която се извършва преценката на животните при приемането им в общата родословна книга:

Класирането на преценените животни се извършва по следния начин:

Крави които получат от 65-80 пункта- трети клас, от 81-90-втори клас и от 91-100-първи клас.

Бици които получат от 70-80-трети клас, 81-90-втори клас и 91-100-първи клас.

Крави които получат по-малко от 65 пункта и бици, които получат по-малко от 70 пункта при преценката, не се приемат в общата родословна книга.