Щуката (Esox lusius) е хищна риба, високо ценена както за стопански така и за любителски риболов. Нежното и месо и малкото кости я правят желан обект за зарибяване. Развъждането и в землени басейни се осъществява през месеците февруари-март. При достигане температура на водата 4-10 ° С хайвера започва да назрява, и в зависимост от зрелостта на рибата може да започнат да се отделят хайверни зърна, а при мъжките се наблюдава изтичане на сперма.
При отбора на производителите се избират риби в отлична кондиция, без наранявания и с отличен екстериор. След като сме ги подбрали по екстериор и в близки тегловни граници, ги поставяме в люпилен басейн с максимална дълбочина 1 m. Добре е да не се използва по-голям басейн от 1 da., като за една женска риба са необходими 3 мъжки за оплождане на хайвера. След установяване на мръстенето което обикновено настъпва 2-3 дни след залагането на производителите в басейна, люпенето продължава различно взависимост от температурата на водата. Много резките спадове в температурата са неблагоприятни за развитието на хайвера. След излюпването личинките остават няколко дни на дъното на водоема, след което чрез специални лепливи жлези на главата се залагат за субстрата,затова водната растителност в басейните е жизнено важна за развитието на личинките особено в началната фаза на развитие. Този стадий продължава докато се абсорбира 1/3 от жълтъчното мехурче и личинките започнат да се движат.Движението им е индикатор, че хранителните ресурси от мехурчето са изчерпени и личинките преминават към външно хранене. Често след преминаване на външно хранене личинките се прехвърлят в разсадни или отрасни басейни.За ограничаване на канибализма е добре производителите да бъдат изловени и прехвърлени в други басейни след приключване на мръстенето.
Подготовка на басейна преди експлоатацията му за люпилната кампания.
Басейна трябва да се натори с угнила оборска тор (250 kg./da.) разхвърляна на купчинки и покрита с пръст за да може постепенно да се усвоява. Ако няма достатъчно растителност в басейна се подготвят изкуствени мръстилища от папур или тръстика, може и върбови клони. Не бива нивото на водата да пада под нивото на гнездата и по този начин хайвера да загине. На изтока на басейна се поставя решетка с комарна мрежа за да не могат личинките за избягат. На втока също се поставя решетка с мрежа.